ПЧП като партньорство за бифтек между кокошка и прасе

Изказване на Янаки Стоилов при обсъждането на законопроект за публично-частното партньорство, 02.02.2012 г.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (Коалиция за България): Вземам думата, защото пред нас предмет на обсъждане е много важен и сложен законопроект. Аз няма да се впускам в анализа на институтите, които той съдържа. Ще поставя само няколко принципни въпроса.
Първият от тях е: дали е необходим институтът на публично частното партньорство? Най-вероятно в тази зала със значително мнозинство ще надделее положителният отговор на този въпрос. Затова аз няма да се впускам по-нататък в този анализ. Можем да приемем, че темата, която поставя законопроектът, е обоснована и в условията на съвременната икономическа система взаимодействието между държавата и общините, от една страна, техните предприятия и юридически лица, които те създават, и от друга страна – различните търговски дружества, има възможност да бъдат постигнати социално обосновани и икономически резултати.
Но днес ние не водим дискусията върху това дали има място за публично-частното партньорство, а върху законопроекта, който го предлага. Оттук нататък аз смятам, че подходът, който е избрал вносителят на законопроекта, е недостатъчно обоснован. Това личи от самото съдържание на предложения законопроект.
Според мен при липсата на достатъчно практика и при множество специфични решения в отделните сектори беше по-добре да се тръгне с конкретни стъпки, чрез промяна в закони, които имат отношение към уредбата на публично-частното партньорство в различните области. Така например много по-сполучливи резултати биха се постигнали, ако ние обсъждахме промени в Закона за концесиите, в Закона за обществените поръчки, дори в Закона за задълженията и договорите. По този начин можеше да постигнем решения, съдържащи една много по-ясна уредба, които да намалят възможностите за злоупотреби и при натрупване на практиката, след време евентуално да се приеме Закон за публично-частното партньорство.
Проектът, който в момента е представен, той е по-скоро рамков, съдържа редица непълноти, влиза в противоречие с други проекти. След като този общ закон не решава принципните въпроси, то тогава се пита: какво е неговото предназначение и каква роля той ще изиграе в цялостната правна и законодателна система? Поради тази причина според мен е неуместно в момента да се приема този рамков закон, който няма да доведе до сполучливи решения на много от въпросите, които поставя.
Следващ принципен въпрос е: какъв да бъде възможният обхват на публично-частното партньорство? За мен например много дискусионно е, че публично-частно партньорство трябва да обхваща публичната държавна и общинска собственост. Има аргументи и за обратното. Тази дискусия би трябвало да се проведе преди самият законопроект да бъде на дневен ред, защото това е най чувствителната област. В много случаи чрез публично-частното партньорство

се заобикаля съществуващият

режим на концесиите,

защото това е собственост, която е създадена за общо предназначение, която трябва да бъде гарантирана в най-голяма степен и която изисква тези правила по никакъв начин да не бъдат заобикаляни чрез паралелни правни режими.
Без да предрешавам отговора на този въпрос, той някак мимолетно се съдържа като подразбиращ се положителен отговор в една много чувствителна материя.
Ние в момента виждаме и мога да дам примери, като се тръгне от София и се стигне до Варна – там, където има най-големи икономически интереси в момента, без да има публично-частно партньорство, по същество са създадени практики, които изглежда този закон трябва да оправдае. Те са практики, които са много лоши, защото представляват по същество заобикаляне на сегашното законодателство, в интерес точно на частните инвеститори, със или без кавички, за сметка на обществения интерес. Не допускам, че една от Вашите несподелени цели е именно да оправдаете вече такива практики чрез закона, който ще бъде гласуван.
Освен това, много по-категорично, ако въобще се допусне публично-частното партньорство по отношение на публична държавна и общинска собственост, трябва да се предвидят и определени изключения. Ще ви дам един пример, защото той е емблематичен: допустимо ли е да има

публично-частно партньорство по

отношение на гробищните паркове?

Ето ви един въпрос в област, която сама по себе си би трябвало да бъде ръководена от съвсем други мотиви, от тези за получаване на икономическа изгода от хората, от структурите, които участват в нейното осъществяване и управление.
Може да прозвучи крайно, но смятам че е ясно, за да не изпаднем в прословутия пример с публично-частното партньорство между кокошката и прасето, които трябвало да го осъществят, за да приготвят бифтек. Само че кокошката ще участва с яйцата, пък прасето – знаете как ще участва. Да не се окажат в случая държавата и общините прасето, което трябва да осигури приготовлението на този привлекателен продукт за тези, които разчитат на неговата консумация.
Казвам го, защото самият законопроект чрез някои от разпоредбите и чрез тези, които липсват в него, и имайки предвид преобладаващо злополучната практика с това как са се формирали днес много от структурите и как това е ставало за сметка на отслабване и недобра защита на държавните

общински интереси,

могат да ни изправят пред тези практики по линия на приватизацията на концесионирането на обществените поръчки, които са факт. Защо да смятаме, че по реда на един механизъм, който е още по-чувствителен и дава по-големи инструменти в тази насока, няма те да бъдат преобладаващи след въвеждането на публично-частното партньорство.
Има и създадени такива инструменти. Само искам да ги отбележа, без да се впускам – за прякото споразумение, където финансиращи институции, кредитори на частния партньор и на публичния партньор, от друга, могат да сключват договори, с които да гарантират обезпечение на договорите. Чрез този инструмент, който иначе по принцип има своето място, могат да се създадат възможности финансовите институции да сложат ръка върху подобни инструменти. И когато видим това, което е изброено в следващата ал. 2 – какво те могат да правят, всъщност могат да контролират изцяло паричните потоци, изцяло да осъществяват управлението на такива дружества и по този начин общественият интерес, който също трябва да бъде защитен, да остане на съвсем заден план.
В момента имаме и тази практика чрез злоупотребите на редица финансови институции – включително и банки за подобни практики, където имаме пълно сливане между техни акционери, управители и дружества, които те кредитират. Така че това не е изключение, това е една широкоразпространена практика, която въобще променя смисъла на кредитирането като стимул за развитието на реалната икономическа дейност.
Поради тези причини смятам, че самите вие би трябвало да проявите необходимата резервираност и критичност и без да бъде снемана темата за публично-частното партньорство, да бъде снет от обсъждане в момента този законопроект. Пак Ви казвам, той в най-добрия случай няма да реши добре проблемите, защото създава една рамка, която се нуждае по-нататък от редица други законодателни промени.
В по-лошия вариант, не по-малко вероятен, тя ще стане източник на редица злоупотреби и може би, за съжаление, на много по-малко светли примери за това как едновременно ще бъдат задоволени обществените интереси и интересите на частните партньори, които се включват в тази дейност.
Поради тези причини ние вече казахме, че не само няма да подкрепим, но в някои отношения си заслужава и да се противопоставим на редица от разрешенията, но най-добрият вариант е тази тема в момента да не получава своя окончателен отговор. Този избор обаче зависи от вас.