България е отличителен пример за казино-капитализма!

Изказване на Янаки Стоилов по законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Министерски съвет, 02.02.2012 г.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (Коалиция за България): Господин председател, госпожи и господа народни представители! За съжаление по този законопроект ние не виждаме представител от ръководството на Министерството на финансите. Това за мен е сигнал, че България няма държавна политика в областта на хазарта. Недопустимо е хората, които се занимават с непосредственото управление и контрол върху тази дейност, която има по-скоро технологичен характер, да бъдат единствените представители по този законопроект.

Поставям въпроса, защото моето изказване няма да бъде насочено толкова към регулацията на хазартната дейност, колкото към мястото на хазарта във финансовата система на държавата. И след като хазартът е някаква част от живота на обществото, ние трябва да си поставим въпроса как упражняването на хазартна дейност от тези, които го осъществяват, как лицата, които се занимават със залагания, дават по най-добрия начин своя принос за финансите на държавата и от там за решаване на други въпроси. Тоест, ако хазартната дейност сама по себе си не е дейност в обществен интерес, то резултатите от хазартната дейност могат да бъдат в обществен интерес.

И аз поставям големия въпрос:

в достатъчна ли степен държавата използва

резултатите от хазартната дейност

за решаване на финансови и социални проблеми, които са в интерес на цялото общество? И тук отговорът в значителна степен е отрицателен. Той не се отнася само до ситуацията, която описваме в момента. Оттам нататък са вече другите дискусионни въпроси.

Аз приемам като необходима регулацията за първи път в нашата правна система на залагането от разстояние, защото там преминават все повече средства и тези дейности трябва да бъдат уредени както по отношение на правилата, така и по отношение на облагането на резултатите от тази дейност.

Оттам нататък обаче следват различните въпроси, които аз, за съжаление, в тези обстойни доклади на комисиите не чух: как се съвместяват он лайн залаганията с разполагането на операторите на територията на Европейския съюз; как се отчита техният предишен опит в рамките на дейността, която са извършвали или само по отношение на територията, на която те са оперирали? Това са практически въпроси, които съчетават българската правна уредба с изискванията на общоевропейско ниво.

Не чух от становището на Комисията по медиите как тя се отнася към допускане на пряка реклама на хазарт по електронните медии. Някой забелязал ли го е от тази комисия? За какво са ни тези становища, които предлагате? Каква е ролята на Съвета за електронни медии? Каква е ролята на комисията? Или парламентът е институция, която няма отношение към обществените интереси?

Тук ни се четат някакви текстове, достатъчно подробни, успиващи, а на истинските проблеми, които трябва да забележат отделните комисии, поне да не ги формулират като необходими за дискусии и за решения, не чуваме нищо!

Затова може би, господин председател, ние трябва да предложим да няма становища на комисиите, а една открита, свободна някаква такава дискусия, нещо като конференция, а не като дебат в парламента, защото тези становища от специализираните комисии не хващат чувствителните, специализираните въпроси.

Аз ще поставя и този въпрос и го поставих в комисията, но той беше преадресиран към ръководството на Министерството на финансите: защо в България, освен облагането на организаторите на хазартни игри, не се облагат печалбите, а не се облагат и залозите?

Аз веднага мога да Ви предложа решението – нека да не облагаме залозите на Тотализатора. Някой ще каже: „Ама, ние ще поставим в неравностойно положение организаторите на хазартни игри”. Нищо подобно, защото средствата, които постъпват в Тотото са предназначени в своята голяма част за финансиране на спорта и те трябва затова да бъдат стимулирани. Защо ние не стимулираме българските граждани да залагат предимно в този род хазартна дейност, която по-нататък участва решаващо във финансирането на физкултурата и спорта? А на тези, които нямат този ангажимент, защо ние не облагаме залозите? Когато едно лице отиде и даде 100 лв., за да играе на един автомат, защо там да няма същия 10-процентен данък, както е върху доходите? Който ги има тези пари за хазартна дейност, да се начисляват върху тях и постъпления, които ще отиват в интерес на държавата.

Отделно е вече облагането на финансовия резултат на юридическото лице, но затова

трябва да имаш

финансова политика.

Често, когато ние предявяваме социални претенции към дейността на правителството – и сегашното, и предишното, казват: „Ама, кажете ни от къде да вземем средствата”. Ето ви част от отговорите. Не са толкова малко средствата, ако има държава с ясна политика, с добра организация и държава, която е водена от обществения интерес.

Тук сигурно ще получа аргументи в защита на организаторите на хазартни дейности. Ето ви едни показателни данни: постъпленията от корпоративния данък от развитието на хазарта са някъде около 123 млн. лв. Постъпленията от печалбите на основните финансови институции в държавата са далеч по-скромни – на търговските банки, които са платили данъци в размер на 73 млн. лв., а застрахователните компании – около 70 млн. лв. Как се нарича това? Точно България е отличителен пример за казино-капитализма!

Може ли ти от основните финансови институции, които са банки и застрахователи, поотделно да събираш по-малки данъци отколкото от хазартната дейност?! Вярно е, че в България хазартът е широко развит и по своите мащаби в някои случаи дори изпреварваме редица други страни, но това показва, че основните

финансови институции не работят в интерес

на икономиката и на гражданите.

Ние бихме могли дори по пътя на хазарта да осигурим допълнителни постъпления, и това не е пряко задача на Закона за хазарта. Това е задача на финансовото законодателство, само че трябва да има достатъчно воля и в изпълнителната, и в законодателната власт да поставят ребром този въпрос. Докато го няма това решение, другото е въпрос на технология.

Аз приемам много от темите, които са зададени в законопроекта, като необходими технологични решения с дискусионните въпроси, които остават открити, но големите въпроси на финансовата политика по отношение на хазарта и неговото осъществяване в обществен интерес и преди, и сега, дано да не е и утре, няма никакъв достатъчно оправдан отговор. Това е големият въпрос и това е голямата липса. Дано това да се разбере в българското общество и да не бъде замъглявано в публичния дебат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Първа реплика – госпожо Стоянова, заповядайте.

МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Стоилов, аз ще взема отношение относно това, което вие засегнахте не по самия Закон за хазарта, а по облагането на хазартната дейност, която не се намира в този закон, а се регламентира в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Искам само да ви коригирам, че и в момента за голямата част от хазартните игри като тото, лото, залагания на спортни състезания и други се облага всеки залог. Изключение има само за машинките, ротативките и казината, където е възприет подходът на натурален показател на бройка, за да е по-ясна сумата, която влиза в бюджета, и тъй като е трудно контролирането на всеки залог и възможности за манипулиране на броячите на тези машинки.

Вие сте прав, че във връзка с новия Закон за хазарта се изисква регламентация вече на он лайн предлагането на тези хазартни услуги – дали то ще бъде облагано така, както се облага наземната част на този вид хазарт, или ще бъде облаган по друг начин. Искам да ви уверя, че в момента се работи по Законопроекта за промяна на Закона за корпоративното подоходно облагане, който да отговори на нуждите на този Закон за хазарта.

Колкото до Тото-то, вие сте прав, че от Държавния тотализатор всъщност приходите постъпват в Министерството на физическото възпитание и спорта за спортни мероприятия, съоръжения и така нататък. Истината обаче е, че данъкът там също е върху залога и той е еднакъв с данъка на другите частни „Тото” и „Лото” организатори, и това е точно за равнопоставеност, защото в крайна сметка не можем да създадем такъв дисбаланс на пазара чрез законодателството. Но искам да ви обърна внимание, че размерът на данъка от Тото-то, който постъпва в държавния бюджет, има запис в закона, който задължава и Министерството на финансите връща този размер като целева субсидия в Министерството на физическото възпитание и спорта, именно за да се получи този ефект, за който вие говорехте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Дуплика? Господин Стоилов, заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Стоянова, благодаря ви, че влязохте в тази дискусия и направихте тези уточнения по повод на повдигнатата от мен тема, но аз продължавам да поставям въпроса: защо, след като постъпленията от Тото-то се използват в обществен интерес, ние да не можем да облекчим точно тези залози от тяхното облагане за сметка на всички останали? И това не е равнопоставеност. Когато на другите организатори на хазартни игри им поставим условие, че те по определен начин финансират спорта, образованието или някаква друга дейност, тогава можем да кажем, че наистина те са равнопоставени, защото те и в момента не са равнопоставени от гледна точка на социалното предназначение на различните видове хазартни игри.

А това, което става дума за облагане на залозите на игралните автомати, технически е възможно да стане, защото вие чрез регулациите поискахте и в най-малкия търговски обект да има касови апарати, да има онлайн връзка с търговски обекти, бензиностанции и какво ли не, а точно тези дейности, през които преминават значителни финансови потоци, да няма възможност да бъдат отчитани средствата, които се включват като залагане. Специалистите, които се занимават с този род дейност, могат вероятно да намерят решение, което не е по-сложно за такъв род електронни устройства, отколкото при всички други дейности, които се извършват в останалите търговски обекти. Пак казвам, въпросът е дали има такова задание, дали има такава воля и дали приоритетни са обществените интереси, или интересите на други групи, на които трябва да се разчита в определени важни моменти. Това го казвам не като реплика към мнозинството, а към нашата най-нова икономическа и финансова действителност.